Да се завърнеш... в Брюксел

Когато преди две години посетих Брюксел, не съм и мислила, че ще се завърна отново. Но... това е хубавото  на работата по проекти - никога не знаеш до къде ще те отведе. Наградата тази година по проект "Европейска година на доброволчеството" бе тридневна екскурзия до Белгия и Европейския парламент. Цялата група бе около 30 души - ученици от страната и техните ръководители.

 Харесвам Брюксел с неговите малки улички, кокетни магазинчета, пълни с щоколад, дантели и купища дрънкулки за спомен. Навсякъде се носи уханието на прочутите вафли, които тук познаваме като гофрети. Голямата парламентарна зала бе в ремонт, но новост тук е новопостроеният Парламентариум. Няма да ви занимавам с него, макар че бе много интересно. Както правилно отбеляза Пеп4о във фейсбук, не се удържах да не снимам всичко, което хапвахме.:) Първата ни вечер бе в ресторант" Бостън- къщата на стека". Започваме с топли хлебчета, масло и вода.

Следва лека салата от домати, моцарела, кълнове, рукола и песто от босилек. На децата никак не им хареса:) Ами не ядат всеки ден такива неща, я.:)

Идва ред и на прочутия стек от телешко месо с картофи и гъбен сос.

За десерт - шоколадова лава с ванилов сладолед. Никой не знаеше какво яде, ама се постарах да ги информирам:) Тук вече всички си облизахме и ушите:)

Така добре похапнахме, че бавно се придвижихме до хотела.
На следващия ден обяд в парламента. Само да уточня, че разлика с България - никаква! Цените в ресторанта за депутати са мнооого народни, като нашите:) За мен - салатка и пиле с крокети.

А вечерята бе в сърцето на града - на прочутия площад "Grand Place". В кокетно ресторантче на три етажа, вечеря на свещи с традиционни белгийски ястия. Един от най - популярните ордьоври тук са домати, пълнени със скариди.

 

Домати, пълнени със скариди

 

2 - 3 големи домата/зависи колко порции искаме/

200 грама сварени  коктейлни скариди

50гр. , майонеза

сок на един лимон

сол, черен пипер

див лук

Доматите се измиват, отрязват се капачетата им и се издълбават. Вътрешността им се отстранява. Лукът се нарязва ситно, добавят се скаридите, майонезата, лимоновия сок и подправките. Всичко се обърква добре и пълни в доматите. Слагат се капачетата и готово! Бързо, ефектно и много вкусно.

Основното ястие отново телешки стек, а за десерт прочутите белгийски вафли. Поднасят се с пудра захар, със сладко, с шоколад и ягоди, със сметана и плодове и са навсякъде. Много хрупкави, ароматни и вкусни. Ето и рецепта за тях:

 

Белгийски вафли

 

  500 гр брашно/ приблизително/

  7 гр. суха мая

  4 яйца

  1ч.ч. прясно мляко

  1 ч.ч. газирана вода

  80 гр масло

  1с.л.  ванилова захар

   Щипка сол

Млякото леко се загрява и в него се поставя маята за няколко минути. Разбийте отделно жълтъците и белтъците на сняг. Сипете брашното в купа, изсипете вътре захарта и солта. Добавете в кладенче млякото, газираната вода,  разтопеното масло и жълтъците. Разбийте до хомогенна смес без бучки. Накрая добавете и белтъците. Тестото ви трябва да е малко по - гъсто от палачинковото. Оставете да втаса за около 45 минути. Печете в гофретник до златисто.

 

 

И дотук с яденето:) Сега малка разходка по магазините за бонбони и шоколадови фонтани. Или пак ядене, но само ако си го купиш:) Децата у дома бяха във възторг от шоколада, който донесох. Говори се, че белгийският е по - добър дори от швейцарския. Дали е така? - като идем до Швейцария, ще кажа:)

Прочутите макарони, които доста от вас направиха и публикуваха.

 

Това са шоколадовите фонтани, които са почти във всеки магазин за бонбони.

А ето ни и нас - в Парламента. Да не си помислите, че само сме яли:) Видяхме много неща и научихме доста. Днешната публикация стана малко като пътуването ни до Полша. Шефката поиска да види снимките, които правих там и падна от смях. Още ми припомня, че имало 32 снимки на един мъфин, а много по - малко на забележителности:) Ами като не можех да уцеля светлината на пустия му мъфин:)

Пикльото си е все там и чака туристи да се снимат с него като не видели:)

Пред Парламентариума - изключително интересна сграда, в която лично аз се чувствах като Ани Салич:) Навсякъде имаше сензорни екрани, които сами управлявахме, за да получим всякаква информация. И засега толкова, другият път повече:) Мисля си, че трябва да отида още веднъж - не за друго, ама нали казват - три пъти- за щастие:)